Регламент 650/2012 и проблемите на трансграничното наследяване в ЕС

Предвидена е ограничена възможност за бенефициерите на наследството да сключат на споразумение за избор на съд на държавата, чието право е избрал наследодателят. В този случай заинтересованите страни могат да сключат пророгационно споразумение, в което да се договорят съдът или съдилищата на държавата членка, чието приложимо право е избрал наследодателят, да бъдат компетентни по всички въпроси, свързани с наследството. Формата на пророгационното споразумение е писмена, датата и подписите на страните по договора са необходими елементи за неговата действителност. Регламентът приравнява изрично на писмена форма електронните съобщения, които позволяват трайно записване на споразумението.

В Регламента е предвидена възможност за мълчаливото учредяване на компетентност, ако са изпълнени кумулативно няколко предпоставки. На първо ако в хода на производство пред съд на държава членка, компетентен на оснавание на пророгационно споразумение, се изясни, че не всички страни по делото са страни по споразумението за избор на съд. На второ място страните по делото, които не са страни по споразумението следва да се явят, без да оспорват компетентността на съда, т.е. да не се направи отвод за липса на международна компетентност.

Когато обичайното местопребиваване на наследодателя към момента  на смъртта не е в държава членка, Регламентът предвижда субсидиарна компетентност на съдилищата на държавата членка по местонахождението на активи от наследственото имущество, когато са изпълнени определени условия. Когато нито един съд на държава членка не е компетентен съгласно други разпоредби на Регламента, съдилищата на държава членка могат в изключителни случаи да се произнесат относно наследяването, ако не може в рамките на разумното да се образува или води производство или е невъзможно да се проведе такова в трета държава, с която случаят има тясна връзка (т.н. forum necessitatis).

Новата наднационална  уредба възприема т.н. унитарен принцип, т.е. наследствената маса се разглежда  като единно цяло, без оглед на деленето на вещите на движими и недвижими. Регламентът използва като основен критерий за привръзка при определянето на приложимото право към наследяването обичайното местопребиваване на наследодателя към момента на смъртта му. Следователно наследяването на имущество като цяло, се урежда от правото на държавата на обичайно местопребиваване на починалия към момента на смъртта му. Изключение от това правило са случаите, когато наследодателят е бил очевидно по-тясно свързан с друга държава и тогава за приложимо към наследяването се счита правото на държавата, с която наследодателят е имал най-тясна връзка. В съображение 24 от преамбюла на Регламента европейският законодател посочва примерни хипотези, в които може да се приеме, че наследодателят е поддържал тясна и стабилна връзка с отечествената си държава. Такъв е случаят, когато по професионални или икономически причини наследодателят е пребивавал продължителен период от време в една държава, но семейството му е останало в държавата по произход и именно в нея са били съсредоточени интересите на неговия социален и семеен живот. Друга подобна хипотеза е, когато наследодателят е редувал периодите на престой в различни държави, без трайно да се установил в една държава. В такива случаи може да се направи заключение, че наследодателят е тясно свързан с отечествената си държава или с държавата, където се намира по-голямата част от активите му.

Всяко лице може да избере за приложимо право по въпросите, свързани с наследяването му като цяло, правото  на държавата, чийто гражданин е  към момента на избора или към  момента на смъртта. Така от 17 август 2015 г. ще бъде възможна следната хипотеза: гражданин на ОК може преди смъртта си да има обичайно местопребиваване в Република България и оставя недвижим имот в България, недвижим имот в ОК и движими вещи. Според действащия КМЧП, ако починалият не е направил избор на приложимо право, наследяването на движими вещи се урежда се урежда от правото на държавата, в която е имал обичайно местопребиваване към момента на неговата смърт, а наследяването на недвижими имоти от правото на държавата, в която вещите се намират. От друга страна обективното приложимо право към наследяването според английския закон е регламентирано на същия принцип—недвижимостите се уреждат от правото по местонахождение на имота, а движимостите от правото по обичайно местопребиваване. Следователно в посочената хипотеза недвижимият имот в България и движимите вещи се наследяват съобразно разпоредбите на българското право, недвижимият имот в ОК – от английския закон.

Сега действащият КМЧП в чл. 89 също предвижда възможност за избор на приложимо право по отношение на имуществото на наследодателя  в цялост, но наследодателят може да избере само правото, чийто гражданин  е бил към момента на избора. Нещо повече чрез избора на приложимо  право не следва да се засяга запазената част на наследниците. По отношение  на недвижимите имоти това е правото  по местонахождение на имота, а по отношение на движимите, това е правото  по обичайно местопребиваване на наследодателя (чл. 89 ал. 5 във вр. с чл. 89 ал. 1 и 2).

Когато новият Регламент  относно наследствените отношения  започне да се прилага същото лице ще може да направи избор на приложимо право и да избере правото на ОК, чийто гражданин е към момента на избора или към момента на смъртта. За да бъде валиден изборът е необходимо лицето да е оставило завещателно разпореждане, отговарящо на условията за действителност съобразно правото на ОК и в него е посочено, че лицето избира въпросите, свързани с наследяването на неговото имущество в цялост да се уредят от правото на ОК, т.е. избира отечественото си право. България е обвързана от разпоредбите на Регламента и ще приложи английското право към имотите, находящи се на българска територия. Това разрешение е много благоприятно за чуждеците, които купуват имоти в България. В посочения случай приложимото право по въпросите, свързани с наследяването на неговото имущество в цялост ще се уреждат от английското право, което не допуска съществуването на запазена част от наследството за най-близките на наследодателя. Съгласно разпоредбата на чл. 23, пар. 2, б. „з” от Регламента в обхвата на избраното приложимо право се включва частта от наследственото имущество, която подлежи на разпореждане, запазените части и други ограничения относно разпореждането със собственост при смърт, както и претенциите, които близките на починалия лица могат да имат спрямо наследственото имущество или наследниците. Лицата с двойно гражданство имат право да изберат наследяването на тяхното имущество в цялост да се уреди от правото на едната от двете държави, чиито граждани са към момента на избора или към момента на смъртта.

Възможността наследяването  да се уреди чрез избор на приложимо  право от наследодателя ще реши един сериозен проблем, с който българските  правораздавателни органи се сблъскват. Много често чужденец закупува недвижими имоти в България и след смъртта му остават като наследници преживелият му съпруг и дете. В случай че другият съпруг желае да продаде имота възниква проблем с продажбата на дела на детето. В България продажба на дела от недвижмия имот, собственост на дете,  се допуска само с разрешение на Райония съд по настоящия адрес на детето, след  като  съдът се увери, че сделката е в интерес на детето или важни нужди на семейството. В случай че детето не живее в Република България и не е български гражданин не е ясно кой ще е компетентният орган, който да даде такова разрешение. Когато Регламентът започне да се прилага, чужденците ще могат приживе да изберат към цялото имуществото, включено в наследствената маса, да се приложи отечественото им право към момента на избора или към момента на смъртта.

Съгласно разпоредбата на чл 23 от Регламента приложимото право, независимо дали е обективно приложимо право или е избраното от наследодателя право урежда следните въпроси: причини, време и място на откриване на наследството, кръга и редовете наследници и обемът на наследствените им права, включително обема на наследствените права на преживелия съпруг или партньор, способността за наследяване, предпоставките при които правото на наследяване се губи (лишаване от наследство и случаите на недостойнство), начина на прехвърляне на собствеността върху наследеното имущество, както и последиците от приемането или отказа от наследство, отговорността на бенефициерите по задълженията на наследодателя, разполагаемата част от наследството и размерът на запазените части на наследниците, възстановяването на запазена част и делбата на наследсатвеното имущество. Процедурата за признаване и допускане до изпълнение на решения е подобна на тази, която е установена в Регламент Брюксел І.

В последните няколко години е осезаема необходимостта от адекватна  и унифицирана Съюзна регламентация  на наследственоправната материя. Мобилността  на гражданите в рамките на Съюза  ще се увеличава все повече с всяка  следваща година, вероятно ще нарастне и броят на държавите членки на ЕС. Това от своя страна предполага, че случаите на трансгранично наследяване  също ще нараснат. Новата уеднаквена правна уредба, създадена с Регламент 650/2012,  цели да преодолее поне част от проблемите, свързани с трансграничното наследяване в рамките на ЕС. По силата на Регламент 650/2012 се създава уеднаквено Европейско удостоверение за наследство, което ще бъде предмет на отделна статия.

¹ Попова, Жасмин. Основи на правото на Европейския съюз, второ преработено издание, издателство Планета 3, С 2001, стр.  231

² ОВ C 19, 23.1.1999 г.

³ ОВ С 12, 15.1.2001, стр. 1

⁴ ОВ С 53, 3.3.2005 г. стр.1

⁵ Понятието трансгранично наследяване е доктринално, т.е. става въпрос за наследяване, което нахвърля националните граници на държавния суверенитет, когато притежава международен елемент. Вж. по-подробно Борисов, Наско Регламент на Европейския парламент и Съвета относно създаването на Европейско удостверение за наследство, сп. Норма, брой 8/2012, стр. 49

⁶ Вж. по-подробно Commission staff working document, accompanying the Proposal for a Regulation on the EP and the Council on jurisdiction, applicable law, recognition and enforcement of decisions and authentic instruments in matters of successions and on the introduction of a European Certificate of Succession. Summary of impact assessment, COM(2009) 154 final, SEC(2009) 410;

⁷ ОВ С 115, 4.5. 2010, стр. 1

⁸ SEC(2009) 410} {SEC(2009) 411} /* COM/2009/0154 окончателен - COD 2009/0157, достъпен на: http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=COM:2009:0154:FIN:BG:HTML

⁹ Тасев, Хр. Българско наследствено право, девето преработено издание под редакцията на Георги Петканов и Симеон Тасев, стр. 56-57

¹⁰ Запазената част е определена от закона част от наследството, която може да се наследи от законните наследници, независимо че наследодателят се е разпоредил с имуществото си с безвъзмездни актове (завещания и дарения). Запазената част е единственото органичение на свободата на завещаване, допустимо съгласно разпоредбите на българското наследствено право и това ограничение има съвсем определена насоченост — да се осигурят интересите на семейството чрез защитата на правото на наследяване по закон. Запазената част се счита за класическо ограничаване на завещателната свобода и е установена само в полза на т.н. необходими наследници, които са изчерпателно посочени в закона. Вж. по-подробно Цанкова, Цанка Наследяване по закон, изд. Наука и изкуство, София 1989 г. стр. 96 и сл., Цанкова, Цанка Завещанието в българското наследствено право, Второ преработено издание, изд. Фенея С. 1995 г., стр. 70 и сл.

¹¹ В теорията има спорове относно правното положение на изпълнителя на завещанията. Според първото виждане той е особен представител, а според второто е довереник по едностранна поръчка. Според Ц. Цанкова той е особена смесена правна фигура, която носи белезите и на представителството, и на поръчката и чиито специфични особености са породени от едностранния характер на сделката и действието и след смъртта на завещателя. Вж. по-подробно Цанкова, Цанка Завещанието в българското наследствено право, Второ преработено издание, изд. Фенея С. 1995 г., стр. 180-181;

¹² Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал.1 от КРБ бракът е доброволен съюз между мъж и жена

¹³ Преценката дали дадена вещ е движима или недвижима се извършва съобразно законодателството на държавата, на чиято територия имуществото се намира

¹⁴ Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година  относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство, обнародван L ОВ, бр. 201 от 27 юли 2012, стр. 107 и сл.). С влизането си в ЕС Република Хърватия на 1 юли 2013 също приема разпоредбите на регламента. След влизането си в сила на 17 август 2015 г. Регламентът ще има действие на територията на 25 държави членки на ЕС.