Современная культура татуировки в Польше, Болгарии и Украине

Влизане

За изследването, аз избрах темата: "Съвременната култура на татуировки." Аз мисля че тази тема е много важна, като татуировката е културен феномен, който представлява интерес за много хора. И има дълга история на възникване.

Целта на моето изследване е да се проучи културата на съвременния татуировка, отношението на хората към този вид изкуство, за да се проследи основните мотиви, тъй като това може да повлияе на живота на човека.

Изследвания ми в този документ е актуални, защото въпросът за социално-културните аспекти татуировки не е достатъчно развит и всички изследвания по тази тема имат теоретично и практическо значение.

Tattoo се отразява върху живота и характера на човек. Считам, че татуировка е изкуство, в която човек изразява своя вътрешен свят. Тя се променя характера му, и дори може да се отрази неблагоприятно неговото бъдеще.

В първата част на дипломната работа ви представя кратка история за произхода и развитието на татуировките в България, Полша и Украйна. Татуирането е един от най-старите направления в изобразителното изкуство. Да, това е в изкуството, противно на общоприетото мнение, че татуировка - един вид на антисоциални етикет, който е отличителна черта на хората, които са били в затвора.

Историята на татуировките – кратък преглед

На татуировката като културен проблем са посветени много научни и научно-популярни разработки. Днес в интернет пространството лесно се откриват множество тематични сайтове, които предлагат отделен раздел със статии и исторически справки за татуирането. Самото понятие „татуировка“ (tattoo) обаче навлиза в европейските езици сравнително късно – през втората половина на XVIII век. Разпространението на това явление е добре познато на европейските учени и пътешественици. Британският естественик Чарлз Дарвин отправя следното наблюдение за татуировките – "Няма народ на земята, който не познава това явление."¹ Този тип украса или изкуствен белег на тялото е познат на човека още в зората на цивилизацията дори в най-отдалечените кътчета на планетата. Днес не можем да твърдим със сигурност откъде произхождат татуировките, но можем да отбележим, че първата извезстна днес татуировка е тази върху мумия в древен Египет, която е на около 2000 години пр. Хр. "Следи от татуировки намерени на египетски мумии времена XI династия фараони. Много интересна археологическа находка в Тива. Благодаря на надписа на саркофага, ние научаваме, че тази мумифицирано тяло има 4000 години, след като тя е била жрица на бог Амон Хета."²

Самата дума "татуировка" се появява в речника на Уебстър през 1777 г. Въпреки че нейният произход не е ясен, повечето историци смятат, че тя е внесена в Европа от капитан Джеймс Кук след негово пътуване до южната част на Тихия океан през 1769 г. Той споменава за някои "боядисани" племена в Таити. За своите декорации те използвали думата "tatau", което означава "знак" (въпреки че първоначално Кук е изписал формата "tattaw").³

Ако се опитаме да проследим в най-общи линии историята на татуировките в света, трябва да започнем с факта, че татуировки върху телата на мумии са били открити в Египет, Либия, Южна Америка, Китай и дори Русия (интересен е случаят с откритата през 1993 г. в Република Алтай мумия на жена, придобила известност като Принцеса Укока). Още в древността са били използвани като камуфлаж при лов и са се превърнали в културна норма за племената от Полинезия, островите в Тихия океан, на остров Борнео и Самоа. Най-известните от тях са оцветяванията на лицата, наречени moko, при маорите в Нова Зеландия.

Важно е да споменем, че в  Стария Завет татуирането е категорично забранено: в Мойсеевата книга Левит (19:28) се казва: Заради мъртвец не правете резки по снагата си и не чертайте по себе си букви, като по такъв начин татуировките се обвързват и със сферата на религиозния култ, особено с ритуалите, свързани с мъртвите.⁴

На Балканите появата на татуировки вероятно граничи с предхристиянския период. „Всички мотиви съпровожда допълнително украшение под формата на точки, кръстове и тирета. Географски обхват на проявление на земята под формата на прости мотиви необичайно широк. Това ви позволява да предложи хипотезата, че те са много древни, предхристиянски произход. Интересни факти, сили избута по-назад от началото на появата на татуировките в този регион на Европа, Трухелко се подчерта някои етнографски данни: Изпълнение на татуировки на територията на Босна и Херцеговина е направено от жени, татуировката се прилага на 19 март, денят на Св.. Йосиф, с други думи, в навечерието на "победата на ден над нощта";”.⁵ Очевидно този обичай идва на Балканския полуостров от изток от скитите от траките, а живелите тогава на полуострова илири приемат тази практика чрез тяхното посредничество и я разпространяват по Адриатическото крайбрежие. "Бащата на историята" Херодот описва всички известни племена от втората половина на пети век пр. Хр. и твърди, че те практикуват татуирането. Говорейки за траките, той споменава: "Татуировките [на тялото] при тях се считат за [признак на] благородство. Който няма [такива], той не принадлежи към благородниците."⁶

Също така трябва да се отбележи татуирането при тракийските жени. Много образци на гръцка керамика ги показват с татуировки по ръцете и краката. Някои изследователи смятат, че телесните знаци служат, за да се обозначават робите. Втората хипотеза е, че такива декорация при жените се свързва с издигнато място в обществото. Колкото по-високо се намира човек в социалната йерархия, толкова повече татуировки има той. "За тракийските жени да бъдат етикетирани [stizesthai] - декорация, но за най-многи народи - наказанието за престъпниците."⁷

Славяните също са използвали татуировки за различни цели: религиозни, социални и декоративни. Арабският дипломат Ибн Фадлан, описващ пътуването си през 921–922 сред русите, които са се установили на брега на Волга, отбелязва татуировки с природни, дървесни, животински и други символи. Тези украшения са разположени от пръстите на шията.⁸ Подобно факти дават основания да предположим, че татуирането е тясно свързано с религиозните вярвания и обреди.

Разпространението на християнството на земите, населявани от славяните, води до промяна в отношението към татуировките – като белег на езическата култура, татуирането се подлага на забрани и порицания. В същото време се наблюдава изключително интересният процес: толерират се и дори се насърчават татуировки с християнски мотиви (в изключителна степен на кръст) – като видим знак за принадлежност към новата вяра и може би като застраховка пред евентуална бъдеща промяна на вярата. Сред католическото население на Босна (главно хървати) до началото на ХХ век има огромен брой жени с кръст, татуиран на челото си или на ръката.⁹ Отделни случаи на това явление се срещат и в някои региони на днешна Македония – макар да липсват научни изследвания върху този въпрос, немалко българи с корени от македонските земи потвърждават устно съществуването на тази практика преди Втората световна война.

Културата на татуировките има своите периоди на възход и упадък. Както отбелязахме, за европейската история ключов в популяризирането на тази предхристиянска практика е XVIII век и делото на мореплавателите, посетили далечни племена и народи. Истинският бум на това явление обаче настъпва след Втората световна война, като днес термините, които се срещат в България и други славянски езици (тату, татус), говорят за изключителната популярност и обвързването на татуирането с модата, шоубизнеса, младежките субкултури. Дори само бегъл поглед над специализираните сайтове в интернет може да ни убеди, че на днешната татуировка се гледа като на вид модерно изкуство. Редовно се организират фестивали на татуировките, процъфтяват специализирани студиа с огромни каталози от мотиви, които могат да се татуират върху тялото, а в определени среди татуировките са станали едва ли не визитна картичка на носителя си.

¹ Цит. по: История происхождения татуировок: http://shchiolkov.narod.ru/hystory_of_tattoos.html.

² Цит. по: Татуировка: http://planeta-tattoo.kiev.ua/index.php?id=14.

³ За татуировките Дж. Кук говори в дневника си от пътешествието, публикуван през 1773 г.: вж. Captain Cook’s Journal during his first voyage round the world made in H.M. Bark “Endeavour” 1768–71. A Literal Transcription of the Original Mss. with Notes and Introduction edited by Captain W. J. L. Wharton, R.N., F.R.S. Hydrographer of the Admiralty, Chapter III. The University of Adelaide: eBooks@Adelaide: http://ebooks.adelaide.edu.au/c/cook/james/c77j/chapter3.html#chapter3.

⁴ За татуирането от християнска гледна точка вж. Карамихалева, А. Татуировката. В търсене на корените. – Църковен вестник, бр. 11/2012 г.: http://www.pravmladeji.org/node/1562.

⁵ Барановский Виктор, «Искусство татуировки», 2002г.: http://www.litmir.net/bd/?b=113298.

⁶ Геродот. История, V.6 [Перевод и примечания Г. А. Стратановского]: http://ancientrome.ru/antlitr/t.htm?a=1288776453#006.

⁷ Цит. по: Медникова Мария, «К вопросу о позитивном и негативном восприятии татуировок», 2008г. с.81.

⁸ Цит. по: История татуировки. Часть3: современность, тату-искусство: http://www.tattooator.ru/biblioteka/biblioteka/7/.

⁹ За изследването на това явление от европейците вж. Lipa, A. The Austro-Hungarian Period in Bosnia and Herzegovina. Cultural Politics in Bosnia and Herzegovina and the Creation of the Western Type of Art, p. 9: http://www.kakanien.ac.at/beitr/fallstudie/ALipa1.pdf.